|
|
|
Peony Gallery & Fine Art Collective presents Digitalia
Digital Abstracts by Borislav Dimitrov
Digital Fine Art Prints on paper or canvas signed and numbered, limited editions series of ten, each one with a unique ID and a Digital Certificate of Authenticity
http://www.bulgarian-illustration.com
На 23 октомври 2018 г. „Българска илюстрация“ и Столична библиотека откриха първото издание на отдавна изчезналото Биенале на илюстрацията. Изложбата, която включва творби на 104 автори, беше част от програмата по случай 90-годишния юбилей на библиотеката. Експозицията посетиха повече от 250 гости, които имаха възможността да разгледат 110 творби на съвременни български илюстратори, работещи в страната и чужбина.
Пространството бе допълнено и от ретроспективна селекция от произведения на майстори от първото биенале на илюстрацията през 1968 г. като Борислав Стоев, Евгени Босяцки, Александър Денков, Любен Диманов, Любен Зидаров, Иван Кьосев, Иван Кирков и много други. Сайтът „Българска илюстрация“ връчи три награди в областта на илюстрацията – пластики на скулптора Илия Бояров. В категорията „Нереализирана творба“ приза взе Веселка Велинова, за „Реализирана творба“ – Сияна Захариева и за „Цялостно творчество“ – Ясен Гюзелев. Изложбата ще продължи до 10 ноември 2018 г.
Пространството бе допълнено и от ретроспективна селекция от произведения на майстори от първото биенале на илюстрацията през 1968 г. като Борислав Стоев, Евгени Босяцки, Александър Денков, Любен Диманов, Любен Зидаров, Иван Кьосев, Иван Кирков и много други. Сайтът „Българска илюстрация“ връчи три награди в областта на илюстрацията – пластики на скулптора Илия Бояров. В категорията „Нереализирана творба“ приза взе Веселка Велинова, за „Реализирана творба“ – Сияна Захариева и за „Цялостно творчество“ – Ясен Гюзелев. Изложбата ще продължи до 10 ноември 2018 г.
За мен бе удоволствие и чест да бъда сред великолепни български художници илюстратори номинирани за участие в Биенале на илюстрацията. Благодаря на Милена и Илия за великолепното събитие, представителния каталог и настроението! В изложбата представих моя цветна пирогравюра върху хартия по "Бдение над Финеган" на Джеймс Джойс. |
|
Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски представя изложбата на Борислав Димитров
Рисуването като четене
С иновативна нагласа един почитател на Джеймс Джойс, Борислав Димитров, юрист и философ по образование, представя в Галерията на Концертна зала „България” цикъл от рисунки и живопис. Вдъхновен от необикновеното творческо дело на ирландския писател, той открива в романа „Бдението над Финеган” не само парадоксалния свят на Джеймс Джойс, но и идеи, трасиращи новаторски пътища в изкуството.
Експонираният проект под надслов „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” въвежда в тайната на творческия акт. Чрез предоставения от художника концептуален текст, зрителят се превръща в съучастник и изследовател. Всяка творба представя криптограма, въвличаща възприятието на посетителя в разгадаване на визуализираната лингвистична загадка.
Да се о-лице-твори езика на Джеймс Джойс с неговата стилистика, странна полифоничност и ирационална синестезия поставя пред интерпретатора специфични проблеми за разрешаване, в чиято визуализация отзвучават както от-гласът на четенето, така и следите на про-чита, течащ в съзнанието на наблюдателя.
Иконографският подход на Борислав Димитров е предназначен за „визуално любопитни читатели” и те трябва да съпреживеят съ-участието си в кодирания в текста на „Бдението“ завет – „Отвори Eвстахиевата тръба!” („Ope Eustace tube!“).
С основание предложената от Борислав Димитров визуална интерпретация на „Бдението“ е търсената Евстахиева тръба на окото, „чуващо” образа в звука. Интерпретацията на осъществения визуален превод необходимо трябва да удържа и фонизма на словоформите на Джеймс Джойс, композирани не с ноти, а с думи. Звучението на думите доминира над смисъла. Известно е, че Джеймс Джойс на младини спечелва бронзов медал за звучния си тенор на Музикален фестивал през 1904 г.
Хърбърт Уелс критикува Джеймс Джойс за особеното фантазно словотворчество. Сам Джойс споделя пред своята благодетелка Хариет Шо Уийвър: „Този вид експерименти не може да се предаде чрез умерен език, суха граматика и праволинеен сюжет”. Целящ по-адекватен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека, писателят допълва: „Вмъкнал съм толкова неясноти и загадки, че в продължение на векове професорите има да спорят какво съм искал да кажа.“ Комбинирайки елементи от множество познати езици, романът „Бдение над Финеган“ всъщност има свой собствен език. Писателят Самюъл Бекет, тогава личен секретар на Джойс, с основание отбелязва „тази книга не е за нещо, тя е самото нещо“.
В естетически и художествен аспект парадоксалната феноменалност на произведението се родее с пародийния свят на Суифт и на редица други автори. Но Джеймс Джойс не ги цитира, а само ги имитира като стил. Невъзможната за превод книга „Бдение над Финеган” съществува въпреки това в преводи на датски, немски, френски, японски, полски и китайски. Така емблематичният за Джойс роман „Улис” (Одисей) среща читателя с трудно преодолим лингвистичен лабиринт, особено с 14-и епизод, който предлага история на английската литература в стилове. Писателят хвърля известна светлина върху необичайната му структура в писмо до приятеля си Франк Бъджен, в което разкрива, че разглежда бавната еволюция на английския език и литература, започвайки с преводи от латински, последвани от англосаксонски алитеративни кратки текстове и продължавайки през Милтън и други автори, като Дефо, Суифт, Стийл, Адисън и Стърн, за да достигне до отприщена логорея от несвързани безсмислени словоструктури.
На пръв поглед писателският подход на Джойс е деструктивен и хаотичен. Със съзнанието за сътворяване на „безсмъртно” произведение, писателят насочва вниманието си в структуриране на всеки епизод, който се развива в точно определено място и час и има връзка с определен орган на тялото, с определено изкуство, притежава свой символ и специфична реторическа техника. Отчитайки трудностите и изпитанията на превода, Джойс съставя две композиционни схеми. Първата схема е съставена за неговия приятел и преводач на италиански Карло Линати през 1920 г., втората - за Валери Ларбо през 1921 г., публикувана по-късно от Стюарт Гилберт в 1931 г.
Макар че още в ученическото си есе „Моят любим герой” Джойс посочва Одисей за такъв, в по-късно писмо споделя, че „Одисей” е „ирландският Фауст”. С почти алхимична фаустовска страст Джойс комбинира думи на асоциативен принцип, премахва границите между изреченията. Езиковият „поток на съзнанието“ е нещо съвсем ново – не каквото очите виждат, нито ушите чуват, а миг, сътворен от блуждаеща мисъл. С експериментална нагласа Джойс заменя общоприетите средства на реализма с нови. Новаторската процесуалност и многостиловата парадоксална словесност Джойс разглежда като пародия на пародията. Тя се разгръща и властва в „Бдение над Финеган”, чието начално творческо намерение е озаглавено „Процесът на работа”. В изкуството на ХХ в. подсъзнанието и несъзнаваното за творците-художници и писатели се превръща в лаборатория за неизследвани територии на творчеството с неподозиран огромен ментален и фантазен потенциал.
По време на Първата световна война Джойс се премества в Цюрих. По това време търсенията на художниците-дадаисти и сюрреалисти получават публичност, и скандализирайки нерядко обществеността, очертават нови пътища за художествен експеримент. Цветовете и формите в творбите на Борислав Димитров пораждат в съзнанието на зрителя музикални асоциации.
Художникът активира представите чрез оцветени в различни багри силуети и букви. Свързването им създава синестезична структура на творбата. Естетически мотивирания „прочит” на Борислав Димитров създава „фонетична визуална обвивка”. Подобна проблематика с различна насоченост в пластическите последствия за художествената творба е реализирана още в търсенията на Дада чрез преодоляване на декоративното и орнаменталното мислене на сецесиона от 20-те г. на ХХ в.
Структурата на меандъра и потокът на лингвистичния лабиринт стимулира, но и поставя на изпитание инвенциите на нестандартната мисловност и сетивност на Борислав Димитров. Неговото интерпретационно решение е различно от автономното рисуване, манифестирано от сюрреалиста Андре Масон и продължено в търсенията на Хуан Миро и сюрреалистичната артистична общност.
Срещата с творческите търсения на Борислав Димитров в Галерията на Концертна зала „България” превръща изложбата му в отворена врата както към света на Джеймс Джойс, така и към художествения факт, преоткриващ актуалното присъствие на писателя в света на съвременния човек.
Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски
http://paskalevski-spart.com/bg/gallery/
Рисуването като четене
С иновативна нагласа един почитател на Джеймс Джойс, Борислав Димитров, юрист и философ по образование, представя в Галерията на Концертна зала „България” цикъл от рисунки и живопис. Вдъхновен от необикновеното творческо дело на ирландския писател, той открива в романа „Бдението над Финеган” не само парадоксалния свят на Джеймс Джойс, но и идеи, трасиращи новаторски пътища в изкуството.
Експонираният проект под надслов „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” въвежда в тайната на творческия акт. Чрез предоставения от художника концептуален текст, зрителят се превръща в съучастник и изследовател. Всяка творба представя криптограма, въвличаща възприятието на посетителя в разгадаване на визуализираната лингвистична загадка.
Да се о-лице-твори езика на Джеймс Джойс с неговата стилистика, странна полифоничност и ирационална синестезия поставя пред интерпретатора специфични проблеми за разрешаване, в чиято визуализация отзвучават както от-гласът на четенето, така и следите на про-чита, течащ в съзнанието на наблюдателя.
Иконографският подход на Борислав Димитров е предназначен за „визуално любопитни читатели” и те трябва да съпреживеят съ-участието си в кодирания в текста на „Бдението“ завет – „Отвори Eвстахиевата тръба!” („Ope Eustace tube!“).
С основание предложената от Борислав Димитров визуална интерпретация на „Бдението“ е търсената Евстахиева тръба на окото, „чуващо” образа в звука. Интерпретацията на осъществения визуален превод необходимо трябва да удържа и фонизма на словоформите на Джеймс Джойс, композирани не с ноти, а с думи. Звучението на думите доминира над смисъла. Известно е, че Джеймс Джойс на младини спечелва бронзов медал за звучния си тенор на Музикален фестивал през 1904 г.
Хърбърт Уелс критикува Джеймс Джойс за особеното фантазно словотворчество. Сам Джойс споделя пред своята благодетелка Хариет Шо Уийвър: „Този вид експерименти не може да се предаде чрез умерен език, суха граматика и праволинеен сюжет”. Целящ по-адекватен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека, писателят допълва: „Вмъкнал съм толкова неясноти и загадки, че в продължение на векове професорите има да спорят какво съм искал да кажа.“ Комбинирайки елементи от множество познати езици, романът „Бдение над Финеган“ всъщност има свой собствен език. Писателят Самюъл Бекет, тогава личен секретар на Джойс, с основание отбелязва „тази книга не е за нещо, тя е самото нещо“.
В естетически и художествен аспект парадоксалната феноменалност на произведението се родее с пародийния свят на Суифт и на редица други автори. Но Джеймс Джойс не ги цитира, а само ги имитира като стил. Невъзможната за превод книга „Бдение над Финеган” съществува въпреки това в преводи на датски, немски, френски, японски, полски и китайски. Така емблематичният за Джойс роман „Улис” (Одисей) среща читателя с трудно преодолим лингвистичен лабиринт, особено с 14-и епизод, който предлага история на английската литература в стилове. Писателят хвърля известна светлина върху необичайната му структура в писмо до приятеля си Франк Бъджен, в което разкрива, че разглежда бавната еволюция на английския език и литература, започвайки с преводи от латински, последвани от англосаксонски алитеративни кратки текстове и продължавайки през Милтън и други автори, като Дефо, Суифт, Стийл, Адисън и Стърн, за да достигне до отприщена логорея от несвързани безсмислени словоструктури.
На пръв поглед писателският подход на Джойс е деструктивен и хаотичен. Със съзнанието за сътворяване на „безсмъртно” произведение, писателят насочва вниманието си в структуриране на всеки епизод, който се развива в точно определено място и час и има връзка с определен орган на тялото, с определено изкуство, притежава свой символ и специфична реторическа техника. Отчитайки трудностите и изпитанията на превода, Джойс съставя две композиционни схеми. Първата схема е съставена за неговия приятел и преводач на италиански Карло Линати през 1920 г., втората - за Валери Ларбо през 1921 г., публикувана по-късно от Стюарт Гилберт в 1931 г.
Макар че още в ученическото си есе „Моят любим герой” Джойс посочва Одисей за такъв, в по-късно писмо споделя, че „Одисей” е „ирландският Фауст”. С почти алхимична фаустовска страст Джойс комбинира думи на асоциативен принцип, премахва границите между изреченията. Езиковият „поток на съзнанието“ е нещо съвсем ново – не каквото очите виждат, нито ушите чуват, а миг, сътворен от блуждаеща мисъл. С експериментална нагласа Джойс заменя общоприетите средства на реализма с нови. Новаторската процесуалност и многостиловата парадоксална словесност Джойс разглежда като пародия на пародията. Тя се разгръща и властва в „Бдение над Финеган”, чието начално творческо намерение е озаглавено „Процесът на работа”. В изкуството на ХХ в. подсъзнанието и несъзнаваното за творците-художници и писатели се превръща в лаборатория за неизследвани територии на творчеството с неподозиран огромен ментален и фантазен потенциал.
По време на Първата световна война Джойс се премества в Цюрих. По това време търсенията на художниците-дадаисти и сюрреалисти получават публичност, и скандализирайки нерядко обществеността, очертават нови пътища за художествен експеримент. Цветовете и формите в творбите на Борислав Димитров пораждат в съзнанието на зрителя музикални асоциации.
Художникът активира представите чрез оцветени в различни багри силуети и букви. Свързването им създава синестезична структура на творбата. Естетически мотивирания „прочит” на Борислав Димитров създава „фонетична визуална обвивка”. Подобна проблематика с различна насоченост в пластическите последствия за художествената творба е реализирана още в търсенията на Дада чрез преодоляване на декоративното и орнаменталното мислене на сецесиона от 20-те г. на ХХ в.
Структурата на меандъра и потокът на лингвистичния лабиринт стимулира, но и поставя на изпитание инвенциите на нестандартната мисловност и сетивност на Борислав Димитров. Неговото интерпретационно решение е различно от автономното рисуване, манифестирано от сюрреалиста Андре Масон и продължено в търсенията на Хуан Миро и сюрреалистичната артистична общност.
Срещата с творческите търсения на Борислав Димитров в Галерията на Концертна зала „България” превръща изложбата му в отворена врата както към света на Джеймс Джойс, така и към художествения факт, преоткриващ актуалното присъствие на писателя в света на съвременния човек.
Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски
http://paskalevski-spart.com/bg/gallery/